Единственото дете в семейството: какво казва съвременната наука

Ако семейството остане с едно дете, то расте разглезено, става егоист, не умее да споделя и като цяло обича само себе си – тези стереотипи се предават от поколение на поколение. Но откъде са дошли?

Всичко започва с една анкета

През 1898 г. известният американски педагог Юджийн Уилям Боханън публикува резултатите от свое проучване, в което участват 200 души (за онова време това е нова форма на изследване).
Те описват характеристиките на единствените деца в семейства, които познават. 196 от анкетираните описват тези деца като много разглезени и егоистични.

Мит.1 Много е лошо да си единствено дете

Колегите на Боханън приемат тези изводи и идеята, че да си единствено дете е много лошо, става широко разпространена в обществото.

Мит. 2. Ще стане разглезен и нервен хипохондрик

В началото на 20-ти век към портрета на единственото дете в семейството се добавя още един детайл - поради свръхопеката и грижа от страна на родителите, които насочват към него не само цялата си любов, но и всичките си страхове и тревоги, то неизбежно ще израсне като разглезен и нервен хипохондрик.

Такива идеи съществуват до края на 20-ти век, но нови проучвания напълно опровергават тези твърдения.

Имат силна емоционална връзка с родителите си

Първият учен, който успешно „защитава“ единствените деца в семейството, е психоложката от Тексаския университет Тони Фалбо.
През 1986 г. тя публикува статия, в която анализира данни от над 200 други проучвания по темата.
Оказа се, че няма разлики в личностните характеристики на единствените деца в семейството и тези, които са израснали заобиколени от братя и сестри.
Фалбо всъщност открива само една разлика – единственото дете има по-силни емоционални връзки с родителите си, отколкото децата от големи семейства. Но в това няма нищо лошо, нали?
Констатациите на Фалбо по-късно са подкрепени от други проучвания, включително едно, проведено през 2018 г. от детските психолози Андреас Клоке и Свен Щадтмюлер от Франкфуртския университет за приложни науки . Те анализират резултатите от анкети с участието на около 10 000 германски ученици.
Те доказват, че когато семейството има едно дете, то е по-склонно да обсъжда проблемите си и да споделя с родителите. Подобно отношение проявяват по-често и първородните в семейства с повече деца.

Дете рисува по стената. Снимка: Getty

Въпреки добрите взаимоотношения и силната емоционална връзка с родителите си обаче, единстените деца често съжаляват, че нямат верен приятел за игра, като тези, които растат с братя или сестри.
В предучилищна възраст единствените деца често си измислят въображаем приятел.
Не се притеснявайте – подобна игра носи само ползи. Тя развива способността на детето да общува с други деца.

Шампиони са по въображаеми приятели

Има и някои други особености.
Ново проучване на китайския психолог Jiang Qi установи, че единственот дете не е особено склонно да прави компромиси, да си сътрудничи, нито да съчувства на околните.
Психологът тества умствените способности и характеристики на 126 ученици, които са единствени деца в семейството, и 170 ученици, които са израснали с брат или сестра.
Единствените деца са получили по-ниски резултати на теста за толерантност.
Толерантните хора са алтруисти, готови да помогнат, да си сътрудничат и да съчувстват на другите.

В същото време единствените деца се оказали доста по-креативни, гъвкави в мисленето от тези, които са израснали с брат или сестра. Може би защото те трябва да разчитат в игрите от ранна възраст само на собственото си въображение и изобретателност.
Но това не е всичко.
Магнитен резонанс разкри особености в структурата на мозъка на единствените деца. Те имат повече сиво вещество в така наречения  супрамаргинален гирус (това е област от мозъчната кора, свързана с въображението и креативността), отколкото тези, които са израснали с братя и сестри.
В същото време единственото дете има известен дефицит на сиво вещество в средния префронтален кортекс. Тази част от мозъка е отговорна за обработката на емоционална информация, включително способността да преговаряте, да разбирате чувствата на другите и да контролирате собствените си емоции.

Факторите, които влияят

Как ще израсне единственото дете зависи от огромен брой фактори.
На първо място възможностите за развитие, които му предоставя семейството.
Единствените деца по правило не растат в изолация и не са лишени от общуване с други деца - ходят на детска градина и училище, участват в клубове и т.н.
По един или друг начин, любящата и спокойна среда в семейството се оказва много по-важна от броя на децата.

По материали на  deti.mail.ru, Мона Василева